Ranrozar (Стойчо Станев)
647 19458
15 jun 2019, 22:37

Повторение 

  Poesía » Otra
697 12 20

И мисля си: в потаен час –

кой от нас ще се повтори?

Нали понякога в екстаз

мълчим, а тишината ни говори?

 

И жадни за любовен знак,

запалени от топли ласки,

изгаряме мостовете зад нас...

И слагаме надменни маски.

 

И все вървим, вървим напред

уверени, но без посока...

Забравяме, че има ред.

"Цар далеко. Господ е високо!"

 

Но идва миг в тъжен ден

и молим на колени Бога.

И търсим взора му студен...

Изгаряни от оня огън. 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря, Галина!
  • Хубав стих!!
  • Благодаря за оценката, Владислав!
  • Благодаря ви Иван и SMooth !

    "Който има очи,да гледа.Който има уши,да слуша!"
  • Забравим ли кои сме и откъде сме, дори и в последният ни час едва ли ще има смисъл да ни напомнят! Замислящ стих. Поздрав!
  • Докосва сърцето и навежда на размисли стиха ти, Стойчо! Моите поздравления!
  • Благодаря за коментарите, Данаил и Георги!
  • Хубаво...
  • Така е, Стойчо! Поздрави!
    Загубили посоката,
    се движим по инерция.
    И сякаш сме наопаки
    с безсмислени претенции!
  • Благодаря ви Гавраил и Таня за коментарите!
    Горенето на мостовете е отчаяно решение.Макар, че понякога "на всяка цена"успява!Но дори и да си победител в случая, това е пирова победа!
    Разумът е по-мъдър, дори един компромис внася спокойствие във времето и търси взаимност.
  • Много мъдро! Казвала съм го и друг път и не ме е страх, че ще се повторя : Човек трябва да знае кои мостове да остави, за да стигне от точка А до точка Б. Но разбира се, не на всяка цена, с Божията помощ!
  • Горим мостовете за да не се повторим!
  • Благодаря ви Росица,Ивон и Младен Мисана за коментарите!
    Когато човек съгреши,било то във взаимоотношенията с друг човек или обърка посоката на пътя,той неминуемо иска да се поправи и следва да повтори определено поведение,но с нов подход.За съжаление понякога е твърде късно...
    Приемете моите приятелски поздрави!
  • "Но идва миг в тъжен ден
    и молим на колени Бога.
    И търсим взора му студен..."

    За всеки един от нас неминуемо настъпва този миг. За някои той настъпва чак в смъртния им час. И тогава трябва много да внимаваме как се молим. Защото можем да нямаме дори техническата възможност да се молим на колене. Прекрасен философско-лиричен стих, Стойчо, будещ неотменими размисли!
  • Докосваща и замисляща творба! Надменни маски и без посока! Харесах!
  • "изгаряме мостовете зад нас...
    И слагаме надменни маски."
    Уви, така е... Поздравления за замислящата творба, Стойчо!
  • Благодаря ви момичета!
  • Стойчо, поздравления за силния стих!Докосна ме!
    "Нали понякога в екстаз
    мълчим, а тишината ни говори?"
  • Животът така моделира, Стойчо, че накрая човешката фигурка е отново свита и беззащитна, във форма на зародиш. Кой какво е научил, се отпечатва там някъде дълбоко в зеницата му, а Бог решава, дали ще му даде втори шанс. Но докато си учим кокалите да изтъняват и да се свиват, душичките ни се учат на смирение. Така би трябвало да бъде по моята теория, но на практика нямам идея. Поздравления за майсторството!
  • Колкото и мостове да изгаряме, когато огъня гори, остава един свързващ душите ни! Много силно ме докосна! Сърдечни поздравления!
Propuestas
: ??:??