15 nov 2006, 13:51

Повярвай... 

  Poesía
871 0 11
За тебе в този миг аз пиша,
за чувствата, стаени в мен,
няма те и скитам в нищото,
а там животът е студен.
Как искам да се върнеш у дома!
Вятър свири, сиво е небето.
Изгубих се отново в самота,
чакаща безмълвна край морето.
Аз галя твоите очи насън,
скръбта ми тихо стене в здрача.
Студено, мокро е сега навън -
не е дъждът, аз просто плача. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??