15.11.2006 г., 13:51 ч.

Повярвай... 

  Поезия
868 0 11
За тебе в този миг аз пиша,
за чувствата, стаени в мен,
няма те и скитам в нищото,
а там животът е студен.
Как искам да се върнеш у дома!
Вятър свири, сиво е небето.
Изгубих се отново в самота,
чакаща безмълвна край морето.
Аз галя твоите очи насън,
скръбта ми тихо стене в здрача.
Студено, мокро е сега навън -
не е дъждът, аз просто плача. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Предложения
: ??:??