Поръсен с прах от стар часовник
събрал на времето, тъгата и смеха...
Поръсил прах от паяжина и събрал росата
побил на кол истрадала душа.
Светът го стрешна със живота
тоз същият изпълнен с горчивина...
Но истински, показал му живота
живота, радост и мечта – преди смъртта.
Защо не спиш... попита го съдбата!?
Защо тревожно в тъмнината ти стойш?
Защо избягваш светлината!?
Човек ли си... или на дявола си се предал? ...