xenon (Юлиян Петков)
44 18
23 dic 2016, 22:10

Прашинка 

  Poesía » Filosófica
1208 2 4

Светът обвих с прашинка нежност,

толкова е малка тя!

Има си дори сърце,

даже и душа.

 

Понякога умира в пясък.

Друг път сърцето не намира.

Изгубва се в пустинни ветрове,

ослепяла, гола, безнадеждна.

 

Оцеляла в празните си дни,

търси ангелски души.

Копнея за една прашинка нежност,

която пак сърцето ми ще съживи...

© Юлиян Петков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??