Всеки има право на мечти,    
всеки има право да блуждае,
всеки може да греши
но не всеки и да си признае..


Просто ли звучи
от чужди устни изковано?
Сърцето може би тежи
от думите си неразбрано.

Думи неизречени дори,
когато чувстваме, че трябва,
думи нежни мили и добри,
думи за любов и правда..

Късен листопад килим от пъстрота
и цветност,
палитра е човешката душа
спомените - нейната кокетност.


Има спомени добри, има
спомени и лоши ,
пази ги човешката душа,
това са нейните пороци...

Нужда от споделяне, нужда
от чудатост- нуждата, таз магическа
човешка святост,

кара тя да вършим ний неща,
неща немислени преди за точни,
залитнеш в момента, тъй едва
и паднеш гол на каменните плочи...


Това, животът е за мен река,
преливаща отвсякъде от странност,
а ние сме нейните чада,
търсещи безбрежната й всеодайност.

Затова се питаме и гледаме небето,
искaме да знаем имали и там река,
река като тази, нам в душата,
река на слети две сърца.