Продадох тялото си, не душата,
загубих страха в сърцето,
но не и смеха на лицето.
Държиш във своите ръце малкото голо дете,
опипваш гърдите в тях не бие живот
и хапеш устните, а те са студени.
Краката ми изсъхнаха отдавна до колене, прекършиха се.
Дявол да ги вземе!
Продадох тялото си, не душата,
загубих красотата на света,
но не и болката на сладостта.
Бедрата стискаш - лед ковеш.
Страст искаш, но сам ще разбереш -
изгубих облог, а станах залог.
Пари не прося, моля живот.
Днес си ти, утре е той, а аз съм същото небе.
Затихнало бяло море.
Продадох тялото си, а защо, нима изход е това? -
Не падение на любовта.
Ето, виж, злочестната съдба -
вчера бях обичана от майка и баща,
днес захвърлена и чужда на снега.
Душата си запазих, та да мога да летя,
да вкусвам слънцето, дъжда...
и вдъхнах празнина във тялото жена.
Продадох тялото си. Аз така избрах.
Поне съм красива, колко трудно го разбрах!
Скъпо струваше детската душа - толкова,
колкото точно е любовта!!!
© Мила Todos los derechos reservados