14.01.2009 г., 22:36 ч.

Празна 

  Поезия » Друга
571 0 1
 

                                           Продадох тялото си, не душата,

                                            загубих страха в сърцето,

                                            но не и смеха на лицето.

                                            Държиш във своите ръце малкото голо дете,

                                            опипваш гърдите в тях не бие живот

                                            и хапеш устните, а те са студени.

                                            Краката ми изсъхнаха отдавна до колене, прекършиха се.

                                            Дявол да ги вземе!

                                            Продадох тялото си, не душата,

                                             загубих красотата на света,

                                             но не и болката на сладостта.

                                             Бедрата стискаш - лед ковеш.

                                             Страст искаш, но сам ще разбереш -

                                             изгубих облог, а станах залог.

                                             Пари не прося, моля живот.

                                              Днес си ти, утре е той, а аз съм същото небе.

                                              Затихнало бяло море.

                                              Продадох тялото си, а защо, нима изход е това? -

                                              Не падение на любовта.

                                              Ето, виж, злочестната съдба - 

                                              вчера бях обичана от майка и баща,

                                              днес захвърлена и чужда на снега.

                                              Душата си запазих, та да мога да летя,

                                              да вкусвам слънцето, дъжда...

                                              и вдъхнах празнина във тялото жена.

                                              Продадох тялото си. Аз така избрах.

                                              Поне съм красива, колко трудно го разбрах!

                                              Скъпо струваше детската душа - толкова,

                                              колкото точно е любовта!!!

© Мила Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??