21 ago 2013, 20:20  

Празни 

  Poesía » Filosófica
523 0 1

Поезията губи сякаш смисъл,

щом празно е сърцето за копнежи.

Записвайки на лист ти всяка мисъл,

рискуваш да я прочетат невежи.

 

Решиш творец да си - това е бреме,

модерно днес е да си приземен.

Да изпреварваш своето си време...

Все пак заложено ти е по ген.

 

Ако решиш пък друго - да строиш стена

и уж, за да не бъдеш уязвим,  

ти забравяш хора, дати, имена,

живееш сам със образа си мним.

 

Съзнавате ли, че във самотата

превърнали сме се във врагове,

и търсим все възмездие, отплата,

а в сънищата - свои брегове?!

 

 

 

 

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??