4 nov 2018, 23:54

Празно 

  Poesía » De amor
990 3 0

(На Ангел)

 

Отвътре е толкова празно
Пусто, тъжно и самотно.
Остана само сърцето омразно
Да плаче и бие неохотно.

 

Да боли и високо да стене,
Спомени тежки да връща,
В които сладкото звънтене
На твоя глас ме прегръща.

 

В които очите ти сини
Гледат влюбено в мене,
В които ръцете ти силни
Ме топлят в студеното време.

 

В които любов пламенна
Сърцето ми стопли за миг,
А сега душата е каменна,
Чуваш ли нейния вик?

© Калина Хаджиниколова Todos los derechos reservados

Още малко любовна лирика, защото не е ли любовта това, което движи света? (Както винаги моля за градивна критика)

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??