(На Ангел)
Отвътре е толкова празно
Пусто, тъжно и самотно.
Остана само сърцето омразно
Да плаче и бие неохотно.
Да боли и високо да стене,
Спомени тежки да връща,
В които сладкото звънтене
На твоя глас ме прегръща.
В които очите ти сини
Гледат влюбено в мене,
В които ръцете ти силни
Ме топлят в студеното време.
В които любов пламенна
Сърцето ми стопли за миг,
А сега душата е каменна,
Чуваш ли нейния вик?
© Калина Хаджиниколова Всички права запазени