Колко празно е.
Вятърът влачи
прашни думи
и шепот с негà.
Счупих празното
време... Надежда! -
а в пустинята
пак заваля.
Счупих времето -
сянка от здрача
в настоящето
бавно умря... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.