19.08.2009 г., 18:32 ч.

(празно е...) 

  Поезия
1778 0 32

Колко празно е.

Вятърът влачи

прашни думи

и шепот с негà.

 

Счупих празното

време... Надежда! -

а в пустинята

пак заваля.

 

Счупих времето -

сянка от здрача

в настоящето

бавно умря...

 

Ти си тръгна

и нямото плаче -

посред лято

попари слана.

 

Няма бог –

само пътища

грачат -

няма истина,

няма лъжа...

 

като живи,

бездомни сираци -

без любов

(и  крещяща луна)...

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??