Предопределени завинаги от приемствеността.

Поели захласнати пътя на разума.

Изгубени сред прелестното изобилие.

Ние никога няма да се срещнем.

Взирайки се през стъклените лица

и разтревожени от смъртта на идеалите,

когато се докоснем, няма да трепнат сърцата.

Но някой ден ще се познаем единствено в празнотата.

Изядени до кокал от мъдреците

и хищническата природа на техните вечни мисли.

С изтрити отвъдни сърца, потънали в роса,

ние сме бедните трупове, които блуждаят тук.

Които копнеят за добротата.

Ние няма да се родим отново, освен в празнотата.

Няма да притежаваме себе си.

Ние никога няма да се пробудим чисти.

Загубени безвъзвратно в сънищата на нашите сънища.

Завинаги ще кроим планове

как да побеждаваме в ничията земя.

Развълнувани от успехите. От загубите на любимите.

А един ден непознатият път ще ни вземе

и ще бъдем заедно

в майчината гръд, изпълнена с празнота.

Румен Вучков 2013