Предопределени завинаги от приемствеността.
Поели захласнати пътя на разума.
Изгубени сред прелестното изобилие.
Ние никога няма да се срещнем.
Взирайки се през стъклените лица
и разтревожени от смъртта на идеалите,
когато се докоснем, няма да трепнат сърцата.
Но някой ден ще се познаем единствено в празнотата.
Изядени до кокал от мъдреците
и хищническата природа на техните вечни мисли.
С изтрити отвъдни сърца, потънали в роса,
ние сме бедните трупове, които блуждаят тук. ...