Мили дядо Коледа,
помниш ли ме още?
Аз съм тази, дето, чакаше те нощем
пръстчета опряла в мръсните завеси...
Бях добра и бяла. Чудех се къде си.
Знаех, че ще дойдеш, ако съм послушнa.
Исках аз... не помня... Май че да... те гушна.
Може би, защото липсваше ми татко...
Виждахме се скришом, беше все за кратко...
да не знае мама, да не се ядоса...
(Удряха до рани дланите и после.)
Помня, че претръпна детското ми тяло... ...