3 feb 2007, 13:51
Пред мен застана - непозната
610
0
6
Пред мен застана - непозната,
способна хорските души да буди:
венец подаде ми - в позлата,
прехласнали се, сякаш бяхме луди.
-Секунда, миг дори, ни стига
да сетим радост, споделена -
в гърдите ми се тя надига,
а в думите ни бе родена.
-Приех те като провокация,
но хванах този топъл, нежен миг,
в който твоята реакция
в душата ми втъка омаен вик.
-Позната ни е тази нежност,
която води често до обрат,
щом милата ни безметежност
се превърне бурно в кръговрат.
© Валери Рибаров Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Пред теб застанах непозната,
тайнствоното в деня извиках,
гледаш мен и в душата,
аз чужда песен провокирах... -
За какви обещания ми говориш Анета.....Ама ти помниш и пиянските ни разговори, така ли!?
-
Валери знам че обещах
с думи да не коментирам,
извинявай,не се стърпях:
Прекрасен стих.Аплодирам!
Втората част тук спазвам
тя бе, че ще се усмихвам.
Поздрав и усмивка, казвам
и спокойно пак притихвам.
-
Всяко хубаво е конкретна хармония, със специфично звучение.
-
Всеки път твоето "хубаво" ми звучи по различен начин.
Поздрав!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
диалога между нас роди -
той показа таз градация,
що симпатиите ни умножи.