Пред мен застана - непозната,
способна хорските души да буди:
венец подаде ми - в позлата,
прехласнали се, сякаш бяхме луди.
-Секунда, миг дори, ни стига
да сетим радост, споделена -
в гърдите ми се тя надига,
а в думите ни бе родена.
-Приех те като провокация,
но хванах този топъл, нежен миг,
в който твоята реакция
в душата ми втъка омаен вик. ...