Очите й са моята присъда,
гласът й -- моя сладостен затвор --
завинаги да бъда
слушател ням пред кроткия й взор.
За нейната усмивка търпелива
до края на света бих отишъл,
но никога щастлива
да я направя тъй не бих могъл.
Не розите, набрани в дни антични,
приела би от някого, уви;
не думи романтични
би слушала едвам да й мълви; ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse