Как със зеници ме поглъщаш,
дълбоки от зелена топлота.
Сърцето ми в листо превръщаш.
Без страх очаквам есента.
Тъй бурна беше мойта пролет.
През мен вилняха ветрове.
Тъй стръмен летният ми полет.
Безспир изкачвах върхове.
И гледай - лятото преваля.
Пресъхват волните треви,
и страстни пориви прегарят,
и нещо в мен тъжи, тъжи... ...