Как със зеници ме поглъщаш,
дълбоки от зелена топлота.
Сърцето ми в листо превръщаш.
Без страх очаквам есента.
Тъй бурна беше мойта пролет.
През мен вилняха ветрове.
Тъй стръмен летният ми полет.
Безспир изкачвах върхове.
И гледай - лятото преваля.
Пресъхват волните треви,
и страстни пориви прегарят,
и нещо в мен тъжи, тъжи...
Аз лист ще бъда тиха, нежна
на твоя златен листопад.
И в твоята любов безбрежна
ще влея своя водопад
на болки, страсти и неволи,
на устрем, гръм и дъждове...
Виж, идва есен! А какво ли
за мен със теб ще донесе?
© Екатерина Димитрова Всички права запазени