Преди и сега
1. Хей, здравей - помниш ли ме ти дори?
Мина много време, толкова ми сподели.
Помниш ли годините, прекарани със мен.
Помниш ли дъжда, когато тръгна в онзи ден?
2. Аз помня всичко, до момента последен,
когато просто тръгна под дъжда тъй леден.
И как си? Мислеше ли за това, което беше,
докато гарванът над гроба ми сълзеше.
3. Помниш ли преди как бяхме неразделни
и мислехме за чувствата ни, бяха безпределни.
Помниш ли, ти каза: "Тук надеждата се свърши"
и духът ми пак на две прекърши...
4. На това, като на всичко, появи се краят,
останаха и чувствата ми в безтегловност да витаят.
Студените нощи сякаш като векове минаваха.
И духът и любовта несподелена задушаваха...
5. Мракът пак започна в бяга мой да ме настига,
но събрах последни сили и извиках ,,Стига!,,
Няма да се скитам без път, без посока...
Няма да пропадам в бездната дълбока...
6. Имам пак причина, смисъл да живея.
Смисълът в очите ù, смисълът е в... нея...
Първата ни среща, светът, събран в нейните очи.
Светлината и във този ден ме съживи и заслепи...
7. Всеки морски залез, ярките звезди,
чезнат като прах пред огнените ù коси.
Всяка нощ потъвам в снопите на обичта ù,
и живея в сънища мечтани и желани.
8. И всеки пак поема по отделния си жизнен път.
Спомените гният в прашния, тавански кът.
Всичко е простено, слънцето пак грее от душата ù
и се радвам пак за дните и съдбата си.
© Васил Петров Todos los derechos reservados
Да, Мракът е наш вечен приятел, пазим винаги за него по едно късче в душите си ...
Но все е по-добре да откриеш смисъла!
Браво!