Преди и сега 

1. Хей, здравей - помниш ли ме ти дори?

Мина много време, толкова ми сподели.

Помниш ли годините, прекарани със мен.

Помниш ли дъжда, когато тръгна в  онзи ден?

2. Аз помня всичко, до момента последен,

когато просто тръгна под дъжда тъй леден.

И как си? Мислеше ли за това, което беше,

докато гарванът над гроба ми сълзеше.

3. Помниш ли преди как бяхме неразделни

и мислехме за чувствата ни, бяха безпределни.

Помниш ли, ти каза: "Тук надеждата се свърши"

и духът ми пак на две прекърши...

4. На това, като на всичко, появи се краят,

останаха и чувствата ми в безтегловност да витаят.

Студените нощи сякаш като векове минаваха.

И духът и любовта несподелена задушаваха...

5. Мракът пак започна в бяга мой да ме настига,

но събрах последни сили и извиках ,,Стига!,,

Няма да се скитам без път, без посока...

Няма да пропадам в бездната дълбока...

6. Имам пак  причина,  смисъл да живея.

Смисълът в очите ù, смисълът е в... нея...

Първата ни среща, светът, събран в нейните очи.

Светлината и във този ден ме съживи и заслепи...

7.  Всеки морски залез, ярките звезди,

чезнат  като прах пред огнените ù коси.

Всяка нощ потъвам в снопите на обичта ù,

и живея в сънища мечтани и желани.  

8. И всеки пак поема  по отделния си жизнен път.

Спомените гният в прашния, тавански кът.

Всичко е простено,  слънцето пак грее от душата ù

и се радвам пак за дните и съдбата си.