ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР
... твърде късно ми е вече да променям своя стил,
и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,
виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,
и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест,
римичките ми са лесни, помнят ги – дори деца,
даже там ще пея песни! – под отвъдните слънца,
щом ключето Свети Петър врътне в райските врати,
ще летя на хекзаметър, нека Омир ми прости! –
хлад из летните усои, вятър в зимното перде,
туй са стихчетата мои! – нищо, че са демоде,
хлебец и солчица – стиска, и лъжичка липов мед, ...