28.12.2024 г., 9:27 ч.

Предизвикан отговор 

  Поезия
136 3 2

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР

 

... твърде късно ми е вече да променям своя стил,

и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,

виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,

и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест,

римичките ми са лесни, помнят ги – дори деца,

даже там ще пея песни! – под отвъдните слънца,

 

щом ключето Свети Петър врътне в райските врати,

ще летя на хекзаметър, нека Омир ми прости! –

хлад из летните усои, вятър в зимното перде,

туй са стихчетата мои! – нищо, че са демоде,

хлебец и солчица – стиска, и лъжичка липов мед,

ако някому съм писнал, да си търси друг Поет.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??