Прегръдки нежни от слова недоизказани
вземат моя дъх и задушавам се.
Прегръдки от обич, омраза дори
спотайват се тихо във вековни гори.
И с писъци ужасни събуждам се пак,
и чувам силния вой на вълк единак!
Той плаче и чака за свойта прегръдка,
изгубила се нейде в тъмната нощ.
И ето, аз тръгвам към него,
бавно пристъпваща върху меката трева,
водеща се от воя на вълка.
В прекрасния му глас аз бях влюбена, ...