Прегръдки нежни от слова недоизказани
вземат моя дъх и задушавам се.
Прегръдки от обич, омраза дори
спотайват се тихо във вековни гори.
И с писъци ужасни събуждам се пак,
и чувам силния вой на вълк единак!
Той плаче и чака за свойта прегръдка,
изгубила се нейде в тъмната нощ.
И ето, аз тръгвам към него,
бавно пристъпваща върху меката трева,
водеща се от воя на вълка.
В прекрасния му глас аз бях влюбена,
белият му цвят разтапяше крехката ми душа,
а в очите му черни загубвах се.
Озовах се в гората, а той застана пред мен
с цялата си нежност и поглед пленителен.
Бях спокойна, знаех, че той няма да ме нарани,
защото виждах любовта в неговите очи.
Седнах на тревата и загледах се в луната,
забравила за всичко, не усетих как той
се бе приближил, гледайки ме с зашеметяващите си очи.
Виждах тъгата в очите му, сякаш искаше да каже нещо,
но не можеше!
Тогава аз го прегърнах силно, усетих топлината му,
нежността и любовта!
Понечих да го целуна, но той изскимтя и изчезна като дим в нощта!
© Аби Всички права запазени