И откъсна ме.
Като листо от клона.
Почувствай ме поне, ако не можеш
да пробиеш мислите ми.
Със пирони.
Чети в мен тъмнината като повест.
И се изстреляй
в агонично заблуждение,
че аз съм ти приседналия стон.
И съм ти трепетна –
като успокоение,
въздишащо в бездъхния ти торс. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse