И откъсна ме.

Като листо от клона.

Почувствай ме поне, ако не можеш

да пробиеш мислите ми.

Със пирони.

Чети в мен тъмнината като повест.

И се изстреляй

в агонично заблуждение,

че аз съм ти приседналия стон.

И съм ти трепетна –

като успокоение,

въздишащо в бездъхния ти торс.

Така откъсна ме,

че вече съм на части.

Поне ги измети накуп встрани.

Но сякаш знаех си –

отдавна и злочастно.

Към теб присегна ли се,

ще боли.

И знам - поискам ли те твърде силно,

свободата ще премине покрай мен...

Ти тръгваш, но във мен остава жилото

на преждевременна привързаност към теб.