20 jun 2009, 1:02

Прекроявам си дните 

  Poesía
628 0 11
Прекроявам си дните.
Не по мярка започват.
В тях е трудно да вляза
с тази липса безсрочна.
В тях не мога да дишам,
да вървя, да говоря...
Всичко става излишно
без за теб да се моля...
Без да слагам в сърцето
рано сутрин надежда,
че ще дойде моментът,
татко, пак да се срещнем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??