Прекроявам си дните.
Не по мярка започват.
В тях е трудно да вляза
с тази липса безсрочна.
В тях не мога да дишам,
да вървя, да говоря...
Всичко става излишно
без за теб да се моля...
Без да слагам в сърцето
рано сутрин надежда,
че ще дойде моментът,
татко, пак да се срещнем.
© Руми Бакърджиева Всички права запазени