vega666 (Младен Мисана)
1663 14267
12 dic 2015, 16:15

Преливане 

  Poesía » Filosófica
1311 2 21

 

Трепери тялото изгубило предел -
самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?

Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.

Дочуваш сякаш хиляди крила
отнасят към небето най-потайното.
Докосват призрачното с каменни чела,
самотни върхове с грациозна плавност.

И хоризонтът става огнено кълбо -
молитвата ти вечна днес е чута.
С родилен вик прескачаш своя гроб,
преливаш се в кълбото и си случен!

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Катя! Трогнат съм, че ми оказа внимание.
  • Младене, поздравления за силния стих!Докосваш!
  • Благодаря ти, Влади! Хубава седмица и ново вдъхновение!
  • Благодаря ви сърдечно за проявеното внимание към творбата ми: Цеца, ЕЛ, Тони! Трогнахте ме. Една много хубава и вдъхновена седмица за всяка от вас!: M&M
  • "От свят във свят

    пренасям същността си.

    Променям ли се?

    Може би в смъртта.

    Прелял се в тяло,

    скривам се в ума си,

    разтворил се в небесните слова.

    И с всяка мисъл чистя бесовете.

    Лица не меря.

    Може би съдби.

    Дали успявам да се трансформирам?

    Опитвам се.

    Понякога боли.

    Уроците си уча

    без да споря.

    Смирих се,

    някак се смалих.

    Отдавна спрях на глухи да говоря.

    Мълча бетонно.

    Тухли слагам в стих.

    Не споря с нож

    и с мъртви не воювам.

    Отдавна не погребвам мъртъвци.

    Роден съм със призвание - да служа.

    Душата ми понякога кърви.

    Но тази кръв е само антифриза -

    във вените пулсиращ антидот,

    червеното мастило в епикриза -
    "Смъртта е само форма на живот"."

    Прекрасна седмица, Мисана!!!
  • Благодаря ти за вниманието, Гавраиле и за хубавите думи, които каза за текста ми! Трогнат съм. Една прекрасна нова седмица ти желая!
  • Мисана,този стих е истинска"писта към една безкрайност",която те извежда в Отвъдното.Много силна творба.Поздравления!!!
  • Благодаря ти за вниманието, Цеца! Лека вечер и спокойни сънища.
  • Благодаря ти, Бърнс, за интересния ти коментар и за оказаното внимание! Трогнат съм, че прочете и оцени скромния ми текст.

    Благодарност и на Мария Николова за вниманието й!
  • Кръщение във огън... каляване... излишното, нечистото изгарят
    И стават въглен-спомен...на зазоряване очите нови се отварят...

    Поздрав!
  • Благодаря ти за вниманието, Йордане! Пожелавам ти да продължаваш да пишеш все така хубаво!
  • И аз го давам фен на 2 куплет- браво
  • Благодаря ти за този коментар, Цвети! Да, душите са безсмъртни, но това не значи, че са автоматически спасени. Едни се преливат в огненото кълбо и тогава са спасени. Други обаче слизат завинаги в подземното царство. За тези души безсмъртието е истинско и вечно проклятие. Хубава вечер!

    Благодаря ти за този интересен коментар, Елица /Мерси и че оцени текста ми/! Ако правилно съм те разбрал, ти се радваш за огнения изгрев в живота на Лирическия. И аз се радвам за него. Но аз нямам правото да утвърждавам собствената си коинциденция с Лирическия, най-малкото защото тогава го лишавам от самостоятелно съществуване.
    А всъщност аз съм родител и не мога да посегна на живота на творението си. Огнен и жарък Калифорнийски ден ти желая! И да видиш кълбото!
  • "С родилен вик прескачаш своя гроб,
    преливаш се в кълбото и си случен"

    Радвам се за огнения изгрев в живота ти, Мисана...
    Аплодисменти!
  • Откос, разстрел, душата се премята, но тя не може да умре, защото е безсмъртна! Просто става, изтупва праха и продължава напред, ранена, но не мъртва! Харесах, Младен! Поздрав!
  • Благодаря ти за вниманието, Лили! Желая ти нови хубави стихотворения!
  • Благодаря ви за вниманието, Цеца, Анастасия, Димитър и Исмаиле! Трогнат съм. Бъдете здрави и хубава съботна вечер и неделен ден от мен!: M&M
  • Харесах си най-много втория куплет!
  • Бравос приятелю!Друго не бих могъл да изтъкна в тая умна творба.
  • Да, то е слънце Лимеруна, но по-огнено от началото на изгрева. Текстът е писан по действителен случай. Благодаря за вниманието и споделените мисли!

    Благодаря и на теб, Пепи! Трогнат съм.
  • Същността прелива в хоризонта, с всеки изгрев, с всеки залез... Представих си кълбото като слънце, не знам дали е правилно, но ми хареса Най-сърдечни поздрави!
Propuestas
: ??:??