Трепери тялото изгубило предел -
самотна струна в утринта нетрайна.
Дали от страх сега си станал смел
и търсиш писта към една безкрайност?
Животът те преследва със камшик,
нанася ударите си жестоки грубо.
Картечно той редува миг след миг.
Разстрелва те - душата ти погубва.
Дочуваш сякаш хиляди крила
отнасят към небето най-потайното.
Докосват призрачното с каменни чела,
самотни върхове с грациозна плавност. ...