katenstain (Екатерина Глухова)
156 188
17 nov 2019, 13:10  

Прелюдия 

  Poesía » De amor, Verso libre
439 1 6

Портите на твоето Приятелство

залостиха сърцето ми в безлюдност. 
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища. 

 

Посоките ни ръбести
Животът-кръговрат прескочиха.
Вкусили метежи бездиханни,
заковахме гвоздеите на Забравата...

 

Портите на твоето Приятелство 
ръждясалите обещания залостиха... 
Оковани, дланите ми 
разраниха кърваво ключалките... 

 

16. Ноември 2019г. 

 

© Екатерина Глухова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • БЛАГОДАРЯ ТИ!
  • Много е добро! Страхотни метафори! Толкова силни и живи. Накрая чувстваш болка, негодувание и чак се ядосваш на несправедливата любов! 😄 Браво! 🖤👀
  • Не знам, Антон! Не знам...
  • Защо срещу безумна обич ни е дадено само безсилие?! :-/
  • Антон, Прелюдия към безумна обич, в безсилие да се откажа, въпреки предателството, което всъщност е приятелството му.
  • Прелюдия към Предателство?
Propuestas
: ??:??