katenstain (Екатерина Глухова)
156 188
17.11.2019 г., 13:10 ч.  

Прелюдия 

  Поезия » Любовна, Свободен стих
438 1 6

Портите на твоето Приятелство

залостиха сърцето ми в безлюдност. 
Зазидана в бездушнокаменна прелюдия,
забравих да сънувам пътища. 

 

Посоките ни ръбести
Животът-кръговрат прескочиха.
Вкусили метежи бездиханни,
заковахме гвоздеите на Забравата...

 

Портите на твоето Приятелство 
ръждясалите обещания залостиха... 
Оковани, дланите ми 
разраниха кърваво ключалките... 

 

16. Ноември 2019г. 

 

© Екатерина Глухова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • БЛАГОДАРЯ ТИ!
  • Много е добро! Страхотни метафори! Толкова силни и живи. Накрая чувстваш болка, негодувание и чак се ядосваш на несправедливата любов! 😄 Браво! 🖤👀
  • Не знам, Антон! Не знам...
  • Защо срещу безумна обич ни е дадено само безсилие?! :-/
  • Антон, Прелюдия към безумна обич, в безсилие да се откажа, въпреки предателството, което всъщност е приятелството му.
  • Прелюдия към Предателство?
Предложения
: ??:??