Пренебрежение
Огледалото на моята душа
надира се от твоето презрение.
Крещи безчувствената тишина,
обзела нямото ти отражение.
Парчетата разбита гордост
събирам в шепи безнадеждно.
Ръце протягам наранени,
наивно прося малко нежност.
Нареждам чувствата си – сложен пъзел.
Лепя частиците със сълзи.
Душата - стегнат морски възел
и няма кой да го развърже.
© Арина Todos los derechos reservados
Възлите, дори си обикни.
В бурята житейска, е прибоя
магията за сбъднати мечти!