10 mar 2008, 7:51

Преодоляване 

  Poesía
502 0 1
Дни, месеци, години
в бездни зловещи пропадах,
тъмнината, тишината, самотата
държаха ме в плен,
когато ти не беше до мен.
Живеех в зоната на здрача,
единственото, което правех е да плача.
Надеждите, които ти разби
се оказаха коварни лъжи,
с които хладнокръвно ме уби.
Когато от сърцето ми бликаше кръв
аз бях сама ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??