Тъгуваме двете с теб, самота,
от ранна сутрин - до късна вечер.
Жадуван си, пристан мой, ела,
надеждата дано да срещнем!
Разпридай гостенка - тъга,
сълзите - преди утринни.
Завръщай пак - смеха,
заедно да ги прокудим.
Недей да плаваш без весла,
и всичко пак да е по старому.
И въздуха - да пориш без платна.
Аз по-жива ще съм от някога. ...