тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
31.07.2011 г., 14:11 ч.

Преоткриване 

  Поезия » Философска
548 0 4

Тъгуваме двете с теб, самота,

от ранна сутрин - до късна вечер.

Жадуван си, пристан мой, ела,

 надеждата дано да срещнем!

Разпридай гостенка - тъга,

сълзите - преди утринни.

Завръщай пак - смеха,

заедно да ги прокудим.

Недей да плаваш без весла,

и всичко пак да е по старому.

И въздуха -  да пориш без платна.

Аз по-жива ще съм от някога.

Потрепва моята снага,

тогава ме докосваш сякаш

и няма скършен цвят, угаснала звезда.

Запявам песни с нежни струни.

Те по-човешки милват ми сега

и раните на моите  посоки.

Прогонват властелина ненаситник плач,

втъкават в мен душата своя,

аз в тях - изгубения смях.

© Мариола Томова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??