Препуска през мрака стремглаво

23 sept 2014, 17:57

Poesía » De amor

512 0 1

Препуска през мрака стремглаво
самотната лунна тъга -
в сърцето тупти незабрава -
бързеи в буйна река.

Нощта със коси разпилени
безумно се лута навън,
а нейде валят огорчени
сълзите на звездния сън.

В стъпки дъждовни в покоя
вятърът тих шумоли -
знае ли тайната твоя
или от скръб го боли.

Но ражда се с трепет в небето
утринна бледа зора,
тя ще разпръсне в полето
копнежите на любовта...

Живка Юрукова

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.