19 nov 2011, 17:33

Препускаща меланхолия 

  Poesía » Otra
420 0 0
Привидна нереална младост.
Разбита сянка, някак си парадоксална.
Единна като детска радост.
Последна капка от енергия витална.
Усамотение, прииждащо с вълните.
Силуети грозни, крайно изкривени.
Крилати сънища, граничещи с мечтите.
Атмосферата - посоката за всички устремени.
Ще се моля за безкрайното успокоение.
Аналогично мислите текат, изтичат.
Море и хоризонт на мъртвото вълнение.
Единствено душите ни във вечността се вричат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Иванов Todos los derechos reservados

Propuestas