19.11.2011 г., 17:33 ч.

Препускаща меланхолия 

  Поезия » Друга
422 0 0
Привидна нереална младост.
Разбита сянка, някак си парадоксална.
Единна като детска радост.
Последна капка от енергия витална.
Усамотение, прииждащо с вълните.
Силуети грозни, крайно изкривени.
Крилати сънища, граничещи с мечтите.
Атмосферата - посоката за всички устремени.
Ще се моля за безкрайното успокоение.
Аналогично мислите текат, изтичат.
Море и хоризонт на мъртвото вълнение.
Единствено душите ни във вечността се вричат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тодор Иванов Всички права запазени

Предложения
: ??:??