Привидна нереална младост.
Разбита сянка, някак си парадоксална.
Единна като детска радост.
Последна капка от енергия витална.
Усамотение, прииждащо с вълните.
Силуети грозни, крайно изкривени.
Крилати сънища, граничещи с мечтите.
Атмосферата - посоката за всички устремени.
Ще се моля за безкрайното успокоение.
Аналогично мислите текат, изтичат.

Море и хоризонт на мъртвото вълнение.
Единствено душите ни във вечността се вричат.
Лунна светлина в стремеж да заслепява.
А Аз май тук някъде би следвало да съм печален.
Незнайно как, но вечно в забрава.
Хуля ви, небето е домът на звук кристален.
Обвинение, изгубено в безсмислени дебати.
Любими са ми простите и мънички неща.
Изпълнили сте всичко с приказни палати.
Явно всичко е лъжа.