ПРЕСЪХНАНЛА РОЗА
Чувствам се самотна
като пресъхнала роза,
като изгубено цвете в полето,
жадувам за обич,
за ласки в нощта –
сами са звездите в небето…..
Защо сред тълпата се чувствам самотна?
Защо днес копнея за обич една?
Защо любовта ми е в небитието?
Защо съм сама ? Защо съм сама?
Животът изпива ме, бавно минава
и всеки спомен остана зад мен,
и всяка целувка в океана остана,
и всяка любов отиде във плен.
И няма надежда за обич, за нежност,
и няма шанс за изпепеляваща страст,
и мойта любов се превърна в небрежност,
не ще да обичам до сетния час.
За тебе, Любов – за теб бях родена,
за тебе готова бях да умра,
а днес сякаш съм преродена,
къде си, Любов, пак търся те аз -
копнея за теб, жадувам за страст.
© Деница Пенкова Todos los derechos reservados