ПРЕСЪХНАНЛА РОЗА

Чувствам се самотна

като пресъхнала роза,

като изгубено цвете в полето,

жадувам за обич,

за ласки в нощта –

сами са звездите в небето…..

Защо сред тълпата се чувствам самотна?

Защо днес копнея за обич една?

Защо любовта ми е в небитието?

Защо съм сама ? Защо съм сама?

Животът изпива ме, бавно минава

и всеки спомен остана зад мен,

и всяка целувка в океана остана,

и всяка любов отиде във плен.

И няма надежда за обич, за нежност,

и няма шанс за изпепеляваща страст,

и мойта любов се превърна в небрежност,

не ще да обичам до сетния час.

За тебе, Любов – за теб бях родена,

за тебе готова бях да умра,

а днес сякаш съм преродена,

къде си, Любов, пак търся те аз -

копнея за теб, жадувам за страст.