20 abr 2007, 8:57

Пресъхнали очи 

  Poesía
907 0 10
От душата стон се прокраде
и сърцето спря, като чу това,
след което заплака.
Нищо свое за себе си не оставих.
С мечти назаем живея сега.
...кошмарите само са мои.
Изстрадах те, а тебе те няма.
Ранени мисли ме стягат.
И самотен спомен, от болка прегоря.
Пресъхнали очи за сълзи плачат.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдан Николов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??