20.04.2007 г., 8:57 ч.
Пресъхнали очи
От душата стон се прокраде
и сърцето спря, като чу това,
след което заплака.
Нищо свое за себе си не оставих.
С мечти назаем живея сега.
...кошмарите само са мои.
Изстрадах те, а тебе те няма.
Ранени мисли ме стягат.
И самотен спомен, от болка прегоря.
Пресъхнали очи за сълзи плачат.
и сърцето спря, като чу това,
след което заплака.
Нищо свое за себе си не оставих.
С мечти назаем живея сега.
...кошмарите само са мои.
Изстрадах те, а тебе те няма.
Ранени мисли ме стягат.
И самотен спомен, от болка прегоря.
Пресъхнали очи за сълзи плачат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Богдан Николов Всички права запазени
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
