670301 (Павлина Гатева)
1387 361
15 feb 2012, 20:39

Претърсване 

  Poesía » Otra
404 0 3
Построила съм си един дървен орел -
като Троянския кон бутафорен -
и съм го оборудвала с бели пера, да лети.
Когато те няма - а това значи винаги - с него се вдигам нагоре.
Аз съм в трюма му и долепям до прозорчето му очи.

И се рея, и рея, и рея, и те търся там долу,
и надлъж и нашир по земята пришпорвам моя орел.
Но, естествено, никога до сега не съм те открила. На голо
пусто място се спускам да го подобрявам
- засега неуспешно - в свръхзвуков модел.

Ала знаеш ли кое най ме плаши в цялата работа?
Че един ден - дано не е толкова скоро - ще се уморя,
ще извикам цигани, готови всичко да сторят. "За Бога!" -
ще река - "Носете го на вторични суровини".

Ами ако точно след този момент разбера, че си нейде наоколо?

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??