670301 (Павлина Гатева)
1387 361
15.02.2012 г., 20:39 ч.

Претърсване 

  Поезия » Друга
421 0 3
Построила съм си един дървен орел -
като Троянския кон бутафорен -
и съм го оборудвала с бели пера, да лети.
Когато те няма - а това значи винаги - с него се вдигам нагоре.
Аз съм в трюма му и долепям до прозорчето му очи.

И се рея, и рея, и рея, и те търся там долу,
и надлъж и нашир по земята пришпорвам моя орел.
Но, естествено, никога до сега не съм те открила. На голо
пусто място се спускам да го подобрявам
- засега неуспешно - в свръхзвуков модел.

Ала знаеш ли кое най ме плаши в цялата работа?
Че един ден - дано не е толкова скоро - ще се уморя,
ще извикам цигани, готови всичко да сторят. "За Бога!" -
ще река - "Носете го на вторични суровини".

Ами ако точно след този момент разбера, че си нейде наоколо?

© Павлина Гатева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??