12 ene 2008, 20:46

През нощта... 

  Poesía
498 0 4
През нощта...
Седя си тъжна аз на прага
и чакам те с една надежда,
как сама не искам да си лягам,
тъжно празното легло поглеждам.
Няма те, но чувам стъпки
и наивно вярвам, че си ти,
как искам като майски пъпки
в нощта с теб да разцъфтим.
Погали вятърът тревата,
както галеше ти косите,
погледнах тъжно аз Луната, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Михайлова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??