radoslava29 (Радослава Михайлова)
278 370
12.01.2008 г., 20:46 ч.

През нощта... 

  Поезия
461 0 4

През нощта...

Седя си тъжна аз на прага
и чакам те с една надежда,
как сама не искам да си лягам,
тъжно празното легло поглеждам.

Няма те, но чувам стъпки
и наивно вярвам, че си ти,
как искам като майски пъпки
в нощта с теб да разцъфтим.

Погали вятърът тревата,
както галеше ти косите,
погледнах тъжно аз Луната,
ала тя не спря сълзите.

И пред иконата стоя
с наивните мечти,
да разбереш, че чакам те сега
и да се завърнеш ти.

И усещам, че си тук,
дъхът ти слива се с моя
и на всичко аз напук,
за пореден път ще бъда твоя.

Ах, колко исках да погледна,
измъчваше се моето сърце,
но усетих как до мене седна
и ме прегърна с двете си ръце...

11.07.2005

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??